Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04 07:59 - Животът на прага на смъртта
Автор: alleks Категория: Други   
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове:
7



Обикновено хората изпитват страх(опочитание) от Смъртта. Страхът е защитна реакция на човешката психика, не е нормално човек да не се страхува от нищо. Има хора обаче, които се подчиняват на страха, той започва да контролира живота им, да ги парализира в момент на трудност. Тези хора са слаби, те не умеят да надвият над притеснението си и с това усложняват живота си. В този смисъл страхът от смъртта е ненужен, безсмислен, опасен. Тя ще дойде, колкото и да не ни се иска, колкото и да ни е страх, затова няма нужда да тровим живота си с въпроси като „Ама кога?”, „Ами как?”, „Защо? На мен още ще ми се живее, не може ли да не...?” Не, не може. Умираш. Край. Нямаш избор, освен ако не се казваш Бог, а това ми се струва доста невероятно. Пред смъртта ти си никой, нея не я интересува колко си годишен, какво работиш и колко души те обичат. Тя просто те взема и те отнася Там, някъде. Както искаш го наречи – Рай, Ад (кой каквото си е заслужил).
Много хора избират професия, която непрекъснато ги държи на косъм от Смъртта – полицаи, пожарникари, военни, пилоти и кой знае колко още други, за чието съществуване или за опасностите в работата им не подозирам. По-голямата част от тези хора са избрали риска, защото се чувстват достатъчно силни, за да овладеят страха си в нужния момент. 

Прагът на смъртта... Той може да бъде доста дълъг период, а иначе звучи почти като „прагът на вратата”. Създава илюзия за моментност, че е бързо, еднократно действие, но всъщност „прекрачването” може да продължи дълго, докато човекът се окаже целия Отвъд. В дългото прекрачване има лъч надеждица. Че някой се грижи за теб, обича те и няма да те забрави, когато си отидеш. Краят. Последната крачка. Тогава... докато дойде „тогава” прекрачващият се чуди какво има Там, какво се случва, има ли я Бялата светлина... На тези въпроси никой не може да отговори, затова и те се пораждат в ума на всеки, доближил края на живота си. Ако има възможност да разсъждава след това, ако въобще има разум, човекът вероятно непрекъснато ще се пита дали близките му не са го забравили.


А може би отговорите са близо и търсещият човешки дух ще ги намери някога. Съмненията ще го отведат в паралелни светове, ще го накарат да открие и повярва в нови теории, да потърси миналите си образи. Може би прагът е една трансформация, може би не е единствен.


Докато сме от „нашата” страна, нека ценим и обичаме живота си и това, което сме.          




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alleks
Категория: Други
Прочетен: 34099
Постинги: 205
Коментари: 685
Гласове: 373
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031